Огнян МинчевФейсбук Да се твърди, че Радев е бил на страната

Огнян Минчев

Facebook

 

Да се твърди, че Радев е бил на страната на " смяната " значи комфортно да се не помни по кое време и за какво жителят на Дондуков подвигна пестник против " мутрите " и против " мафията ".

Това се случи незабавно откакто прокуратурата влезе в офисите му за инспекция книжата на президентски консултант, обвинен в активност в интерес на непозната страна. (Е, за Радев и екипа му тази страна може и да не е била " непозната "...)

 

До този миг Радев постоянно бе показал внимателен неутрализъм и примирие с политическото статукво.

" Партиите на смяната " припознаха Радев за собствен съидейник и сподвижник напълно " по сметка ". Да се твърди, че са вярвали на неговата " алтернативност " е чисто двуличие от тяхна страна.

 

Дори тандемът Петков - Василев, който дължи политическата си кариера на Радев постоянно се е ослушвал за най-ранна опция да се еманципира от него - изключително откакто получиха достъп до властта посредством четворната коалиция.

 

Що се отнася до Демократична България - Радев бе комфортен инструмент и сателит, в това число за почистване на терена на вътрешнопартийните - вътрешнокоалиционните битки, като да вземем за пример появяването на съдията Лозан Панов като президентски претендент.

Сега тече третото деяние на лицемерната драма сред Радев и " партиите на смяната ". Те са покрусени от това, че досегашният им съдружник се е сближил с Бойко Борисов.

 

Всъщност Радев не се сближава или разделя с който и да било.

Неговата съществена цел през цялото време е да реализира статут на неоспорвана еднолична власт.

 

За тази цел постоянно е бил подготвен да се побратими - за малко - с който и да е, стига това доближаване да го докара по-близко до жадувания резултат.

 

В случая с " партиите на смяната " и двете страни имат опцията да изпитат взаимно удовлетворение от постигнатите резултати.
Радев - тъй като посредством образуването на два опълчени и равнопоставени партийни лагера в българската политика, парламентарният развой е изцяло блокиран.

 

До 2020 година парламентарната народна власт бе застрашена от на практика цялостната надмощие на партия ГЕРБ, печелеща мандат след мандат в една политическа обстановка, в която олигархичният кръг зад властта не допускаше появяването на пълноценна партийна и политическа опция.

 

След 2021 година, парламентарната народна власт е още по-силно застрашена заради резултата на огромна фрагментация и взаимно обезсилване на парламентарните фракции, откриващи неограничени вероятности за централизация на еднолична и съвсем безконтролна президентска власт.

 

Но " партиите на смяната " също имаха огромна изгода от късото, само че съдържателно партньорство с жителя на Дондуков.

 

В качеството си на наставник, Радев акушира раждането на партия Продължаваме промяната с авансово избрани водачи и политически дневен ред.

 

Шест месеца откакто пристигнаха на власт те се еманципираха от своя наставник, само че услугата - все едно - бе към този момент направена.

 

Благодарение на своето политическо съдействие и поддръжка за Радев, Демократична България напусна ролята на дребна периферна партия на демократичния център и се разшири до междинна по мащаб политическа мощ, притежаваща капацитет да играе роля на балансьор в политическия развой.

 

Доколко Демократична България упражнява пълноценно този капацитет е втори въпрос. Но изгодите от партньорството с Радев са повече от явни.

Тъгата и роптанието за това, че Радев към този момент не е с " смяната ", а се сближава със " статуквото " са неуместни.

 

Радев постоянно е бил евразийски план и неговата позиция постоянно се е определяла от това до каква степен държанието му го доближава или го отдалечава от мечтаната роля на огромна еднолична власт, поради която и бе подложен на тази позиция през 2016-та.

 

От друга страна, Политическа партия и - изключително - Демократична България не могат да заемат друга позиция с изключение на проевропейска и проатлантическа, просто тъй като в случай че завият на изток ще се окажат без гласоподаватели също толкоз бързо, колкото в случай че се сдружат с ГЕРБ или с Движение за права и свободи.

Сътрудничеството сред " партиите на смяната " и Румен Радев бе малко, само че плодотворно и за двете страни. Вярно - за България това съдействие се оказа най-меко казано задънена улица.

 

Да се оплаква " завоят " на Радев към " статуквото " е лицемерно. Той би завил на всички места, където му е преференциално.

 

Важното е всички български партии и техните водачи да схванат, че упоритостите на Радев за съсредоточена еднолична власт са в директен спор с ползите на българската парламентарно-демократична система и на тяхната роля в нея.

Още един-два завоя - и ще станат непотребни и никому ненужни...

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !